06.09.2023 г. - 06.09.2023 г.

Легендата за Белия елен: Всяка година на храмовия празник от Балкана слизал елен ( Гушовец ), който принасяли в жертва. Веднъж еленът закъснял, хората не го дочакали да отдъхне и го убили изморен.

Датата била съдбовния 6 септември 1688 г., последвалото възстание довело до разорението на градчето. Вярвайки, че причината за опустошението е съдбата на Гушовеца от тогава до днес всички Чипровчани почитат 6 септември, като се събират до останките на "Гушовския манастир" и правят народна трапеза - курбан.

Чипровци е много старо селище, възникнало още в тракийско време.

Оттогава датира и рудодобивът по тези земи. Залежите били от мед, олово, злато, сребро и желязо. През римската епоха районът около селището бил от най-значимите златодобивни райони на Балканите. От римското наименование на медта - купрум, идва и името на селището, което първоначално било Кипровец, после Чипровец и накрая днешното Чипровци (преименувано в 1956 г.).

През първите три века от чуждото владичество Чипровци достига своя икономически, политически и културен разцвет.

Принос към този разцвет имат павликяните и дубровнишките търговци, който наред с българските аристократи представляват основната част от населението на града според историята на поп Ставри от Чипровци.

През XVI век се заражда Чипровската книжовна школа. Нейните “върхове” са: “Абагар” на Филип Станиславов, богословските, философските и историческите произведения на Петър Богдан, Яков Пеячевич и Кръстю Пейкич. Борбата за национална независимост в средата на XVII век се оглавявала от Петър Богдан и Петър Парчевич. Първоначално разчитали на помощ от западните ни съседи и папата, но останали разочаровани и започнали самостоятелна подготовка за народен бунт.

През септември 1688 г. избухнало Чипровското въстание, оглавено от Георги Пеячевич, Богдан Маринов, братята Иван и Михаил Станиславови и Петър Парчевич.

В местността Жеравица се състояло решителното сражение, където войските на турския васал - маджарския граф Емерик Текели разбили въстаналите българи. Останалите живи се укрепили в Чипровци и в Чипровския (Гушовския) манастир, но и тяхната съпротива била сломена. Настъпили нечувана сеч и зверства. Повече от половината население било избито.

Голяма част от оцелелите потърсили спасение във Влашко, Маджарско, Хърватско. Градът бил опожарен, опустошен и разорен, след което никога не достига миналото си величие.

Чипровци въстава и в 1836 г. (Манчовата буна), и в 1837 г. (начело с Върбан Пенев). Жителите му участват и във Видинското въстание през 1850 г.

През XIX век голямо развитие получава килимарството.

Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна. Намира пазар по целия свят и днес, а в хиляди домове на България греят багрите на чипровската природа, събрани и увековечени от нежните ръце на чипровските майсторки.

За повече информация :
Община Чипровци