 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
!!! Секцията се конструира !!!
| 16. гр.Враца (Пещарата Леденика и Регионален исторически музей) |
Рогозенското съкр...
В гр.Враца е рабо...
Пролома ''Вратцат...
Пещера Леденика е...
Ботевите дни се п...
Враца (стара паралелна форма Вратца) е най-големият град в Северозападна България.
Административен и стопански център на едноименните община Враца и област Враца. Намира се на около 112 км северно от София, 40 км югоизточно от Монтана.
Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът е отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания. Най-известни сред тях са Пещера Леденика, Водопад Скакля и Прохода Вратцата.
Във Враца се съхранява Рогозенското съкровище, което е най-голямото тракийско съкровище откривано досега. Ежегодно в града се провеждат Ботевите дни, чиято кулминация са митингът-заря на 1-ви юни, провеждан на площад "Христо Ботев", както и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица. Девизът на Враца е „Град като Балкана – древен и млад“.
Административен и стопански център на едноименните община Враца и област Враца. Намира се на около 112 км северно от София, 40 км югоизточно от Монтана.
Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът е отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания. Най-известни сред тях са Пещера Леденика, Водопад Скакля и Прохода Вратцата.
Във Враца се съхранява Рогозенското съкровище, което е най-голямото тракийско съкровище откривано досега. Ежегодно в града се провеждат Ботевите дни, чиято кулминация са митингът-заря на 1-ви юни, провеждан на площад "Христо Ботев", както и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица. Девизът на Враца е „Град като Балкана – древен и млад“.
Пещерата Леденика е разположена на 16 км от град Враца, на територията на природен парк Врачански Балкан, намира на 830 м надморска височина в Северозападния-Стрешерски дял на Врачанската планина.
Входът на пещерата е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 метра. Температурата варира от –7°С до 15°С в предверието и до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Има множество галерии и интересни карстови форми — сталактити, сталагмити и сталактони, формирани в продължение на хиляди години. Дълга е около 320 m и има десет зали. Първата зала е "Преддверието" (най-ниската част на пещерата), в която се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 метра. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени образувания (сталактити, сталагмити, сталактони), откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен — проходът "Плъзнята". През него се достига до "Малката зала", която има почти кръгла форма.
След още едно стеснение, през пещерния коридор Комата, се достига Голямата (Концертна) зала, която е много богата на образувания. Някои от тях са наречени с различни имена заради интересната им форма - Крокодила, Главата на великана, Сокола, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други. Под "Концертната зала" се намира още една – "Хладилника". В минали времена хората са я ползвали за съхраняване на бубено семе. Отклонявайки се вдясно от Концертната зала, се стига до малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 m, за което има легенда, че водата му е "вълшебна" и изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.
От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. "Бяла зала". Тук могат да се видят образуванията Свекървен език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.
Пещерата е най-атрактивна за разглеждане през зимата и пролетта. Според специалистите тя има "божествена" акустика.
Входът на пещерата е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 метра. Температурата варира от –7°С до 15°С в предверието и до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Има множество галерии и интересни карстови форми — сталактити, сталагмити и сталактони, формирани в продължение на хиляди години. Дълга е около 320 m и има десет зали. Първата зала е "Преддверието" (най-ниската част на пещерата), в която се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 метра. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени образувания (сталактити, сталагмити, сталактони), откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен — проходът "Плъзнята". През него се достига до "Малката зала", която има почти кръгла форма.
След още едно стеснение, през пещерния коридор Комата, се достига Голямата (Концертна) зала, която е много богата на образувания. Някои от тях са наречени с различни имена заради интересната им форма - Крокодила, Главата на великана, Сокола, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други. Под "Концертната зала" се намира още една – "Хладилника". В минали времена хората са я ползвали за съхраняване на бубено семе. Отклонявайки се вдясно от Концертната зала, се стига до малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 m, за което има легенда, че водата му е "вълшебна" и изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.
От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. "Бяла зала". Тук могат да се видят образуванията Свекървен език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.
Пещерата е най-атрактивна за разглеждане през зимата и пролетта. Според специалистите тя има "божествена" акустика.
Регионалният исторически музей с художествена галерия във Враца съществува от 1953 г.
Намира се в централната част на града, в полите на Врачанския Балкан. Включен е в Стоте национални туристически обекта. Сградата е една от малкото в България (за времето си, а и досега), която е специално проектирана и изградена именно за нуждите на съвременен музей. Музеят е разделен на секции (зали), които проследяват различни етапи от развитието на региона.
Започва от тракийското присъствие в Северозападна България (Царството на трибалите). Там се съхраняват Рогозенското съкровище (най-голямото открито досега тракийско съкровище), както и находищата от Могиланската могила.
Някои от другите екпозиции:
„Враца и регионът през Първото и Второто българско царство“,
„Враца през Възраждането“ - участието в първите бунтове от църковната борба,
„Ботев и неговата чета“,
Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“.
Намира се в централната част на града, в полите на Врачанския Балкан. Включен е в Стоте национални туристически обекта. Сградата е една от малкото в България (за времето си, а и досега), която е специално проектирана и изградена именно за нуждите на съвременен музей. Музеят е разделен на секции (зали), които проследяват различни етапи от развитието на региона.
Започва от тракийското присъствие в Северозападна България (Царството на трибалите). Там се съхраняват Рогозенското съкровище (най-голямото открито досега тракийско съкровище), както и находищата от Могиланската могила.
Някои от другите екпозиции:
„Враца и регионът през Първото и Второто българско царство“,
„Враца през Възраждането“ - участието в първите бунтове от църковната борба,
„Ботев и неговата чета“,
Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“.
За повече информация :
Община Враца
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
