09.09.2023 г. - 09.09.2023 г.

Село Чехларе е основано по време на турското завоевание или в следващите няколко десетилетия от българи, които са дошли тук, за да спасят живота си. Местността затворена от три страни с хълмове и обрасла с вековни гори, е изглеждала подходяща за заселване на бягащите хора от близките опожарени от турците села.

В книгата си "История на село Морозово" (сега Чехларе) видният български историк - чехларецът проф. Йоно Митев, посочва, че в народното съзнание за образуването на Чехларе са се запазили различни предания, които имат полулегендарен характер. Едно от тях гласи, че тук живеели скотовъди, всеки от които пасял стадата си в определена местност в района. По-късно тези пастири сложили основите на селото.

За името му също има предания. Според първото селото получило името си от чешки жители, които се заселили тук след похода на полския крал Владислав III (1443-1444г. ), чиито войски се състояли от поляци, унгарци и чехи. След поражението на Владислав III при Варна пленените му войници били превърнати в роби. Един спахия, чийто владения се намирали към землищата на сегашните села Верен и Братя Даскалови получил чешки роби. Първите жители, скотовъдци от Чехларското землище, слизали нощно време във владенията на този спахия и при едно от тези нападения освободили Чехите и ги отвели в своето землище. Чехите се оженили за дъщери на скотовъдците, но се занимавали с добиване на злато. А селото било наречено Чехларе.

Според второто предание селото било основано от българи, но тъй като се намирало на високо място – чал, било наречено “Чааларе”. Според третото предание селото било основано от българи, които били задължени да косят чаирите (ливадите) на махмутларския спахия и затова били назовани “ чаирлари”. От това название и селото получило името “Чаирлари” или “Чехларе”.

Розата е културата, която видимо повишава икономическото положение на Чехларе. И розовото масло заело важно място в техния поминък още през турското робство. Климатичните и почвените условия се оказали много благоприятни за отглеждането на розата.

Това бедно полупланинско село, което тогава е имало 235 къщи с 900 жители, става център на партизанското движение в Източното Средногорие и дава 76 партизани, от които 9 души дават живота си. Почти цялото население поставило се в услуга на партизаните, минава през участъците, затворите и лагерите. По името на командира на Първа средногорска бригада “Хр. Ботев” - чехларецът Сребрьо Бабаков (Морозов) няколко години селото носи неговото име Морозово.

За контакти:
Поща : Чехларе-"1-ва" 14
03198 / 211