Ноември 2023

Селото е разположено в равнинна местност със слаб наклон от запад към изток. Пресечено е от четири рекички, три от които водят началото си от селото. Намира се на 11 км югозападно от Попово, на 200 – 300 м надморска височина.

За пръв път селото се среща в османо-турски документи от 1524 и 1541 год. под името Кара агач, като част от нахия Чернови (Червен). В документ от 1573 год. се среща под леко изменена форма - Кара агадж - кара агач кьой. До това село се е намирало и друго малко селце, което впоследствие изчезва. Според старо предание първата къща, която се построила на днешното място на селото, е била под един бряст (караач, karaağaç). Обаче при раждането на цар Борис, по желание и с решение на на общинския съвет, селото било преименувано през 1894 год. на името на новия владетел - Борисово, а през 1947 год. получило днешното си име - Славяново.

Преди Освобождението селото било чисто турско, имало около 220-250 къщи. Към 1857 год. идват две татарски семейства. Заселват се и черкези, но не се задържат дълго по простата причина, че нямало българско население за да го грабят. Турските жители са били повечето заможни и интелигентни, живели тих и мирен живот. Българи са идвали само като чираци, занаятчии, но никога не се заселвали за постоянно.

Турските жители най-много се занимавали тогава със скотовъдство, с отглеждането на кози и със земеделие. През 1877 год. селото било с 211 къщи и 1055 жители. Имало училище и джамия, която изгоряла по време на войната през 1877 год. В по-късно време мюсюлманите издигнали малка стаичка на същото място до развалините, която им служела за молитвен дом.

При настъпването на руските войски през лятото на 1877 год., населението избягало към село Шериметлер (дн. Берковски), където стояло около един месец, а после отишло към шуменските села. След падането на Плевен веднага се завърнало, но започнало и да се изселва към Турция. В околностите на селото не са станали сражения. В околността били установени бойни сили под командването на Селих паша. След края на войната са изпращани войски за преследване на турски хайдути и разбойници, които се укривали в гористата местност край селото.

Първите български заселници дошли през 1882 год. от село Водица и Тревненския Балкан, от колибите Райнушковци - Белишка община, а през 1883 год. дошли наведнъж жителите на 70 къщи от Тревненско (Ноевци, Радневци, Стойковци), от Еленско (Беброво, Мерданя) и от днешния град Стражица и др. От село Водица първият български поселник е дядо Йордан Тодоров. През 1898 год. в селото имало 118 български и 24 турски къщи. За първи път българско училище се открило в 1885 год. с учител Ангел Гавраилов. Занятията си водил по новата звукова метода. Училището се е помещавало в турски обор. През 1887 год. е направено малко училище с две стаи. Църквата „Свети Иван Рилски“ е започната през 1888 год., ремонтирана и преустройвана е осветена през 1921 год., а камбанарията ѝ е построена през 1934 год. Отначало за службата идвал свещеник от село Балджи Омур /дн. Медовина/.

* Християнска (източно-православна);
* Мюсюлманска;
* Кметство;
* Основно училище „Васил Левски“;
* Народно читалище „Люба Велич“, основано първоначално през 1905 год. като читалище „Напредък“;
* Църква „Свети Иван Рилски“;
* Джамия;
* Целодневна детска градина;
* Сградата на „Климатичното училище“, построена през 1925 год.;
* Местността Баалък тепе - в тази местност са станали частични сражения през Освободителната война. В миналото в местността Баалък тепе е бил намерен стар римски кюп с големи размери.
* Местността Клиседжика - характерна за селището с това, че се намират зидове от стара църква, чиито развалини са личали до 30-те години на 20-ти век, дълги около 8 м и широки 4 м. Стените са били правени само от камък и хоросан. Днес мястото се казва Черквище. Според старо предание селото се намирало най-напред в тази местност, но било изместено поради появилата се чума. Там са намирани и златни монети и т. нар. „костадинки“.
* Местността Юртлука - старо дворно място, където е било заселено селото след чумната епидемия, а после към края на 17-ти век се преместило при Караач /черния бряст/. Пак според старо предание в тази местност имало богат турски чифлик на някакъв бей. В тази местност са намирани австрийски и германски талери от 16-17-ти век;

За контакти :
Кметство :тел. 06034 / 222;
моб. 0878 675866