Ноември 2023

С Освобождението през 1878 г. българинът католик Иван Василчин от Бешенов дошъл в България и огледал запуснатото черкезко село Дели Сюлю и неговите околности, отстоящи на час и половина южно от католическото село Ореш. Намерил мястото пригодно за живеене и след година довел семейството си.

Последвали го и други фамилии (общо 141 семейства). Така възникнало ново католическо село, от 1884 г. назовано Драгомирово, по името на генерал Михаил Драгомиров, руският военачалник преминал първи Дунава при Свищов през 1877 г.

Изглежда че не само носталгията по родината на българите католици в Австро-Унгария ще да е бил подбудител на завръщането им в България — според един източник част от фамилиите в село Драгомирово живели в Неготинско (Сърбия) и били преследвани за вярата си, което ги довело обратно в земите на предците им.

В село Драгомирово още от основаването му се обособили три основни махали, две от които католически, наречени банатска — на банатските българи, букурещка — на българи-павликяни, завърнали се от селата Попещ-Леордени и Чопля край Букурещ, и православна ("влашка") — основана от православни българи-преселници от Влашко.

В православната махала освен българи от Влашко се заселват и балканджии, а през 1922 г. и бежанци от Вардарска Македония. Между отделните махали и лидерите им започнала борба за приоритет, достигала дори до ръкопашни схватки, която създавала у външния наблюдател дотам погрешното впечатление да си мисли, че в отделните махали живеели хора чужденци от различни националности.

През 1934 г., Драгомирово има население от 1 754 православни и 1 204 католици. За да се усложни допълнително конфесионалната картина, ограничено разпространение в селото намират и отделни протестантски църкви като назаренци, петдесетници и треперисти.

За контакти :
Кметство : 063202 650